събота, 6 декември 2008 г.
Джинджифилови курабийки
Приготовление Медът се затопля на водна баня заедно със захарта, докато се разтвори напълно. Оставя се да охлади, след което сместа се добавя към бадемите, какаото и яйцата и се разбърква. След това се пресява брашното с бакпулвера и подправките и се размесва с миксер (с бъркалките за гъсто тесто или машина за хляб). Готовото тесто се оставя да преседи около 2 ч. в хладилника. След това тестото се премесва още веднъж и се разточва на плоскост покрита с брашно с дебелина 4 мм. Изрязва се с подходящи за целта фигурки. Пече се върху хартия за печене или намазнена тавичка за 10-12 мин на 175 градуса (с вентилатор на 160). След като изстинат, курабийките се украсяват с белтъчната смес по вкус. Могат да се ползват и цветни перли и други сладкарски украшения.
Nougatkipferl (Пиперени кравайчета)
За тестото 100 гр масло 200 гр Нуга 1 яйце 1 п. Ванилена захар 1 щипка сол 6-8 счукани зелени пиперчета 300 гр брашно 1-2 пакетче бакпулвер
За глазурата 100 гр млечен шоколад за глазура 10ина зърна зелен пипер Приготовление Тестото се омесва и се прибира за около час в хладилника покрито с прозрачно фолио. Луничките се оформят по два начина – разточва се тънък блат и се правят лунички с чаша или се точат тънки пръчки и се късат на около 6 см и се завиват в таваа. Пече се във фурна на 180 градуса (с вентилатор 160 градуса, газ степен 2) за 12 мин. Глазурата се разтопява на водна баня и се топват в нея луничките до половината. Оставят се да изсъхнат на хартия за печене и се ръсят с начукания пипер.
Vanillekipferl
Kокосови скалички
Приготовление Белтъците се разбиват на сняг. Добавят се захарта и ванилията и се разбива до добиване на гланц (блясък), Шоколада се разтопява на водна баня. Прибавя се заедно със стърготините към белтъка и от така омесеното тесто се гребват малки топчета и се нареждат върху тавата с хартия за печене. Оформят се с пръсти като скалички или други форми.
Пече се на 160 градуса (с вентилатор 140 градуса, на газ 2 степен)
събота, 22 ноември 2008 г.
Спомен за един бърз сняг
сряда, 19 ноември 2008 г.
Мечти в жълто и зелено
Шушулко в есенна премяна
неделя, 16 ноември 2008 г.
Приключения между бели стени и миризма на дезинфектанти
Някой все едно ми дръпна килимчето под краката.
Обадиха са по детските клиники, да разберат в коя ще ни приемат, защото го кърмя и дали ще има легло за мен. Разбрахме се дори да ни чакат в приемното на клиниката и да заминавам да стягам багажа за болницата.
Хоп-троп и сме в приемно. Установиха, че наистина ще се оперира, но няма да е още днес, ами го включват на следващия ден в плановите операции. Решават да му включат антибиотик и за целта им трябва венозен източник. Къде-къде - слагат ги на главата.
Преоблякоха го с техен екип и в един миг се оказах майка на мома с китка в главата. Точно така изглеждаше милия, облечен в розови ританки и абокат, налепен с хиляди лепенки и хиляда кабела и маркуча по главата.
Веселото почна на другата сутрин - разрешиха ми да го кърмя до 8 ч. Ама никой не ми казва, че той е включен в списъка като последна от общо 6 операции и че ще чакам до 14, 30 ч преди да ни извикат в предоперационна. Можете просто да си представите ада, през който се наложи да мина през тези часове.
Le roi est mort! Vive le roi! Да живее негово величество Биберона! Държаха го включен към банка с глюкоза и натриев хлорид, за да не ожаднявал и огладнявал. Те просто не са виждали озверяло от глад бебе
Иска да ме гушка, замирисва му на мляко и с боен индиански вик Хаам! се хвърля отгоре ми, ама напразно. Аз рева, че не ми дават, той реве, че не му давам... Ад ви казвам!
А гърдите ми напращяли, плачат само за помпата. Обадиха се до родилното да им кажат, че ще се кача да се изцедя при тях. Ами как да го оставя милото ревящо и гърчещо се в ръцете на някоя от сестрите?
Фанелката ми подгизна, вмирисах се на мандра, обаче го гушкам и рева. Най-накрая ни извикаха за операционната. Едвам изтраях да го вкарат вътре и тичах до родилното да цедя. Напълних две шишенца от 80 мл ама с електрическа помпа Вече олекнала се върнах в предоперативна зала, където чаках да го извадят. Разбрах, че трябва да му дам най-напред чай (или вода) за да се проследи сукателния и гълтателен рефлекс и тогава да му дам мляко.
Та нашето малко момче няма вече девствен стомах - то не беше чай, то не бяха обезболяващи сиропчета...
Мислех си, че ада вече мина, но не би. Детето от болки ми разрани зърната - хем го гони глад, хем иска да дъвче за успокоение. Кога яло, кога не яло... Абсолютна каша е състоянието и на гърдите ми - не знаят вече колко да произвеждат. Целия зор от дните преди това отиде на вятъра.
Но... цялата история си има една положителна страна - оказа се, че това е причината мъника да не наддава добре. Изписаха ни 3800, което е още 100 гр отгоре. Вярно, че не само от мен, ами и системите с глюкоза си казаха думата. Тъпкаха го и 3 дни с венозен антибиотик, след което го спряха, защото температурата му си беше нормална. Раната е отворена и при всяка смяна на пелените трябва да го мия на силна течаща струя и да му слагам едно мехлемче, което му дадоха
Съдебно решение - Осъден на живот
Да, ама не!
Поредният досаден наемател не желаеше да напуска топлия уютен апартамент на мама. Вече 10 дни просрочваше датата за излизане.
Най-големия ми кошмар в мислите ми се случваше на живо. Спомням си много добре болките на предното предизвикано раждане и просто ми се убиваше желанието да раждам. Тези 10 дни се сториха най-дългите и напрегнати в живота ми. Големите деца бяха толкова нетърпеливи вече, че още от 1 септември заврънкаха братчето си да излиза. След деня на термина - 15 семптемри, настана ад. През 5 минути едва ли не идваха да ме питат няма ли да се ражда. Кога единия, кога другия, кога и двамата заедно. Галеха ми корема, приказвха нежно на братчето си, обаче то не даваше никакъв чатлак, че иска да излезе по-рано на белия свят.
Така че се наложи да предизвикат раждането.
Най-напред се оказа, че първото хапче не хвана дикиш. Следобяд ми дадоха втора порция с двойна доза. Тя задейства машината, но докато си заемах удобни за мен позиции, се оказа, че уреда отчита невярно сърдечната дейност на бебето и изпаднаха в паника, че му падат тоновете по време на контракция и май ще се наложи да режат В един миг се усетих, че това не са тоновете на бебето, а моята сърдечна дейност и за да им го докажа се наложи да лежа 1 час и да държат електрода на корема ми да отчита вярно. Не ме питайте как изкарах тоя час.
Накрая се съгласиха с мен и ме пуснаха във ваната. Влязох в нея с 4 см и след около час вече имах пълно разкритие. Е, да, ама не! Пукнаха ми мехура уж да приключваме последната фаза, обаче... остаряващата тъкан на шийката си каза своето - сви се обратно на 8 см. Като капак на всичко точно тогава доктора ми каза, че не поема риск да се повтори случката от последното ми раждане и затова ме извади от водата. Точно тогава пък започнаха напъните.
Е, да, ама не!
Акушерката ми каза да не напъвам, за да не се сцепи шийката и да се наложи да ме кърпят. Как се понасят изпепеляващи болки, при които цялото ти желание е да напънеш, а да не ти разрешават?
О, А, О, А в различни тоналности, докато не заприличаха по едно време на провлачена добруджанска песен. Резултатът е, че 2 седмици след това нямах глас. В това положение изкарах може би час и силиците почнаха да ме напускат и взех да се моля да свършва. Дотогава можех да стоя както си искам, но оттук нататък ме накараха да лежа и през 2 контракции ме бърникаха да ме разширяват. Заприличах на разчекната пуйка за Деня на благодарността.
Стигна се дотам, че при контракция бебето слиза в канала, но в почивките отскача нагоре и не ще да се вклини. Решиха, че проблемът ще се реши с един катетър, защото колкото и малко количество урина да се събира, играе ролята на еърбег и пречи на бебето. Та си представете само гледката! Няма нищо по-женствено от една разчекната пуйка с катетър между краката, избрундена до малиновочервено и дишаща като парен локомотив. Просто приказка!
Оттук нататък дойде великия момент - с 3 напъна човечето беше извън борда, но... синьо посивяло.Скорострелно рязаха пъпната връв и го сложиха под кислород. Докато изплаче минаха може би 2 минути в моите очи. През това време аз бях между ада и рая. Чувствах се въздушна и трепереща от изтощените мускули. Като му чух гласеца, нямах желание за нищо друго освен да го гушна.
Но ... трябваше да изчакам да ме прегледат и чак тогава да му се нарадвам. С разкритие все още 9 см аз родих без нито едно охлузване и разкъсване. Бебето се оказа после с малка главица - 35 см, но за сметка на това широк гръден кош - 37 см. Часът беше 21,15, денят - 25 септември.
Вече дори имам сили да се смея над този кошмар.
Майната му, важен е резултатът, а той си заслужава отвсякъде
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
Неточности в планирането
Отдавна.
Ама то още не ни искаше.
А когато докторката ме зашлеви с диагнозата "ранна критическа възраст и изсъхнал яйчник", съвсем загубих надежда то да се появи. Няколко месеца безнадеждно правих тестове след всяко малко закъснение.
Напразно.
Отчаях се.
Реших, че е крайно време да спра да мечтая и да се радвам на двечките, които вече имам. Но депресията ме настъпи. Бавно, тихо като засипващ ме сняг. Точно преди Коледа. Лежах и се реех в пространството празна и изцедена без да имам сили да се зарадвам на любимия си празник. Тъгата се прокрадваше през всяка моя пора и ме сковаваше. Не ми се редеше елха, не ми се украсяваше къщата. Мина празникът някак почти задължително. Празникът, който най-много обичам и за който мечтая още като свърши.
Седмицата преди Нова година изпаднах окончателно в дупка. Плувах в безтегловност и карах на автопилот. Дори се чудех дали да потърся специализирана помощ. Отказвах се и продължавах да се нося на крилете на депресията. Черни, безтегловни и празни. Мина и тази лудост, наречена Нова Година.
Настъпи ежедневието и някак си влязох в ритъм. Започнах да живвам. Сякаш усещах рано-рано, че пролетта ще дойде и с нея може би ще си отиде депресията ми. Децата ми растяха край мен без да забелязвам. В един миг видях колко са се променили. Май се събуждам. Или нещо друго се пробужда...
Закъснява ми...
Свикнала съм. Не ми прави впечатление.
Вече цяла седмица.
Вече 10 дни.
Купувам си тест. С нежелание.
Правя го. По задължение. Дори не ми се поглежда резултата. Няма да е по-различен от предните месеци.
Две черти. Две! Цели двееееееееееееееееееееее!
Иде ми да крещя.
Седнах. Изпотих се. Сърцето ми се качи в гърлото.
Не. Не може да бъде. Това е шега.
Пак погледнах.
Чертите си стоят. Не една - две са. Двееееее!!!
Искам целия свят да разбере за моята радост. За моето объркване. За моето пробуждане. За закъснялата пролет разцъфтяла в тялото ми. Очите ми са предатели. Тичам при таткото. Пуснах му теста в ръцете.
- Това ми се струва познато! Хехехе, хвана май последния влак.
Плачем и двамата. От объркване, изненада, щастие.
Да му се и не види!
Дядо Коледа раздавал и подаръци под прикритие.
понеделник, 12 май 2008 г.
Принудително прекратяване на договор за наем
събота, 10 май 2008 г.
Майска змейска приказка
Терсене човек още преди да се роди
Предчувствие за Коледа
петък, 9 май 2008 г.
четвъртък, 8 май 2008 г.
Една слънчева приказка
Просто жена
За принцесите, замъците и рошавият пясък
Мечтаех си ... да стана куклена актриса.
Да се радвам на блясъка в очите на децата, на искрените им и неподправени аплодисменти.
Да съм известна и обичана, и много търсена, дори и в малък провинциален театър.
И станах.... но не бях щастлива. Не беше точно както си го представях. Играех принцеси, снежанки, червени шапчици и получавах заслужени аплодисменти.
А нещо липсваше.
Когато се роди дъщеря ми разбрах какво ми е липсвало и какво ще ме прави щастлива. Разбрах че съм искала да само едно - да бъда майка. Мечтата ми се сбъдна. Аз пак съм куклена актриса, но само за децата ми. Разбрах го в мига, в който видях пламъчетата в очите им след първата прочетена от мен приказка.
Разказвам за принцеси, за снежанки и червени шапчици и да се радвам на най хубавата публика - на моята принцеса и на моя рицарСтроим заедно въздушни замъци, и не само въздушни. Правим едни такива голееееми кули от най пъстрите парченца. А вътре има принцеси, феи, рицари, дракони и вещици. И се борим с тях. И го побеждаваме. А очите ни са пълни с блясък, радост, игриви пламъчета на щастие и възторг.
Сега строим и кули от пясък. С най-хубавия пясък - с рошавия. Когато си минал с греблото през него, той не е като косата, ами става рошав и много пухкав, като захарен памук. А кулите са пеперуди, самолети, рибки, костенурки.Такава кула могат да измислят само деца - чисти и непокварени от живота, такива каквито винаги съм искала да имам и се радвам, че ги имам.Чисти като пролетна сълза през която слънцето се пръска на хиляди малки светлинки и озарява душата ми.Искрени, като пламъка, който ти сгрява душата и изгаря едновременно.Възторжени при вида на една пеперуда, прелитаща над главите им, една дъга простряла снага по цялото небе, на един кос, чуруликащ срамежливо някъде в дървото гореПищящи от радост при вида на една проста люлка и една пързалка и нетърпеливи да изпробват един през друг, един след друг и ако може заедно и всичко наведнъж. С непресъхващи от жажда за ново очи и щастливи. Най вече щастливи.
Затова и аз съм щастлива. Най щастливата майка, каквато винаги съм искала да бъда