Принудително прекратяване на договор за наем

Голям какъв цирк беше с моя син. Преносвах го. С акушерката се бяхме разбрали през ден да пробваме коктейл с рициново масло. Пробваме, ама нъцки. Само дежурех по тоалетна. Като станаха 10 дена от термина ме викаха да ми сложат таблетката простагландин.Сложиха я нея и ме викат след час за запис на тонове. Контракции никакви. Бебока му е добре на тъмно и топло и хабер си няма, че принудително му прекратяваме изтеклия договор за наем.Акушерката ми вика - тя с една таблетка няма да стане, ами ела след обяд пак да сложим следващата. Уговорката беше за 14 ч. Сервират обяда - риба с картофи. Седя и ровя в чинията. Чудя се да ям или да не ям. Пък накрая реших да ям - ако ще раждам поне да не е на празен стомах, то сили требе за тая процедура.Да, ама... докато си похапвам аз сладко рибката с картофките и се почнаха болките. Гледам аз часовника и в пълно спокойствие бучкам с виличката. Контракция - хапка, контракция - хапка.Не мръднах доде не изпразних чинията. Викам на другарчето по стая - тръгвам и не ме чакай. А тя се блещи и ме пита - ама ти да не се прибираш? А аз и отговарям - ми не бе, отивам да раждам. И говоря като през хълцавица от болките. Слизам в родилното при акушерката, а тя ме гледа и вика - Нъл ти казах да дойдеш в 14 ч. Кво дириш сега. А аз и викам - давай, че ще раждам. Бяхме се разбрали, че ще раждам във ваната и тя търчи да пуска водата. Докато чакаме да се напълни ваната, болките станаха вече по-силни, а аз се хиля и и викам - гледай сега какво спестяване на материал на болницата. Няма да ми слагате втората таблетка. Идва докторицата, преглежда ме и цъка с език - Ми то само 3 см. Много работа ни чака. Аз се облещих насреща и и викам давай нещо обезболяващо, не мога да дишам от болки. А тя - Дай тук едно подписче под това документче, че искаш упойки и те мушвам веднага и излезе от стаята.А акушерката ме срита и вика - Никъв подпис! Нъл искаш във ваната. Отивам да видя дали се напълни. Аз ставам геройски и пак хълцайки от болки се мъча да стигна заветната вана. Тез 3 метра ми се видяха маратонски бягане. Стигнах най-накрая, гледам - ще требе да почакам още малко. Ама болки - не се издържа. Гледам отгоре виси едно платно. Гепих го аз, увесих се на него и започнах да се кълча. Такъв кючек изиграх, докато се напълни ваната, не е за разправяне. Най-накрая акушерката вика - Аре, можеш да се цопнеш вече. Аз фърлям де що имаше парцал по мен и се цопнах вътре. Кеееееееееееееф! Чак забравих, че ще раждам.Седнала, не седнала - акушерката ме бърка и вика - Охооооооооо, ние вече имаме 8 см. Аре бе, аз се блещя насреща и не вярвам.Та докато се понамести кита във водата и малкото китче изплува с 3 ритника и си гушнах малкото момче. А какво пуфтене падна, докато се изритвахме навън - най-уважаващия себе си парен локомотив би ми завидял. Акушерката се подхилваше под мустак през цялото време. Така приключи неприятната процедура по насилствено изгонване след пресрочване на 9месечния договор за наем.