петък, 9 май 2008 г.

Ръждиво ми е на душата.
И горчи.
Мечтая си.
За сините врати.
Към тайни цветни сънища
да ме проводят.
Да се разтворя -
във безкрайната дъга.
И да забравя...
за раната в ръждиво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)