На детството раздърпаните панталони

опитвам да закърпя.

Изплъзна се.

Ръцете празни висят във въздуха.

Избяга.

Промуши се през миглите

като прашинка слънчев смях.

Опитвам да го стигна.

Препъвам се.

И падам.

Да стана?

Няма да го стигна...

На хоризонта виждам хвърчило полетяло.

Сълзите ми тежат...