петък, 9 май 2008 г.

Замръзнало от студ
то драска по стъклото
като изпъдено нахално коте.
Да влезе.
Очаквано.
Жадувано.
Отдавна.
Дочаках го.
Отворих му и връхлетя.
В очите ми се скрии разпиля на пъстри точки пролет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)