вторник, 13 декември 2011 г.

Завръщане към римите

Вдъхновението
* * *

В прозореца запрашен танцуват заслепени
прашинките на дъхавото лято
Гердан от мисли натежава на врата ми
а спомени се разпиляват.
В ръцете ми роса се рони
от грозда свеж и натежал от зрялост,
готов да стане вино.
Под пръстите ми сякаш се разтваря
и носи спомен - за лозя.
Докосвам го си иглата - не пищи,
готов е значи да приеме
съдбата си - мънисто от гердан
със летни спомени.

... И дъхав аромат изпълни стаята - на тежко зряло вино.