събота, 28 февруари 2009 г.

Самодивско

Когато разбера, че те обичам,
ще хукна щура срещу вятъра,,
сълзите ми на радост да издуха,
и къдрите ми светли да разбърка,,
така че да не ме познаеш,,
така че да те омагьосам.,

Ще сложа дъхав чай -
да те напия,
и хляб ще опека -
на теб наречен.
Легло ще ти постеля -
за отмора,
и сън ще ти направя -
сладък и упойващ.

На утрото, когато тръгваш,
ще те проводя свежа до вратата.
Усмивка във очите си ще сложа,
по вятъра целувка ще ти пратя,
а после зад вратата ще се смея,
за да не чуеш
колко много
страдам.

петък, 27 февруари 2009 г.

Нарамила на вятъра къдриците,
ги вплитам в моите,
за да не ми избяга.

Премятам се.
И се задъхвам.
От полета му.

Дъхът ми скрежен се топи
и става пролет
Разтварям се във синевата.

Харесва ми да съм любовница.

На вятъра.