събота, 28 февруари 2009 г.

Самодивско

Когато разбера, че те обичам,
ще хукна щура срещу вятъра,,
сълзите ми на радост да издуха,
и къдрите ми светли да разбърка,,
така че да не ме познаеш,,
така че да те омагьосам.,

Ще сложа дъхав чай -
да те напия,
и хляб ще опека -
на теб наречен.
Легло ще ти постеля -
за отмора,
и сън ще ти направя -
сладък и упойващ.

На утрото, когато тръгваш,
ще те проводя свежа до вратата.
Усмивка във очите си ще сложа,
по вятъра целувка ще ти пратя,
а после зад вратата ще се смея,
за да не чуеш
колко много
страдам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар