четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Неточности в планирането

Исках трето дете.
Отдавна.
Ама то още не ни искаше.
А когато докторката ме зашлеви с диагнозата "ранна критическа възраст и изсъхнал яйчник", съвсем загубих надежда то да се появи. Няколко месеца безнадеждно правих тестове след всяко малко закъснение.
Напразно.
Отчаях се.
Реших, че е крайно време да спра да мечтая и да се радвам на двечките, които вече имам. Но депресията ме настъпи. Бавно, тихо като засипващ ме сняг. Точно преди Коледа. Лежах и се реех в пространството празна и изцедена без да имам сили да се зарадвам на любимия си празник. Тъгата се прокрадваше през всяка моя пора и ме сковаваше. Не ми се редеше елха, не ми се украсяваше къщата. Мина празникът някак почти задължително. Празникът, който най-много обичам и за който мечтая още като свърши.
Седмицата преди Нова година изпаднах окончателно в дупка. Плувах в безтегловност и карах на автопилот. Дори се чудех дали да потърся специализирана помощ. Отказвах се и продължавах да се нося на крилете на депресията. Черни, безтегловни и празни. Мина и тази лудост, наречена Нова Година.
Настъпи ежедневието и някак си влязох в ритъм. Започнах да живвам. Сякаш усещах рано-рано, че пролетта ще дойде и с нея може би ще си отиде депресията ми. Децата ми растяха край мен без да забелязвам. В един миг видях колко са се променили. Май се събуждам. Или нещо друго се пробужда...
Закъснява ми...
Свикнала съм. Не ми прави впечатление.
Вече цяла седмица.
Вече 10 дни.
Купувам си тест. С нежелание.
Правя го. По задължение. Дори не ми се поглежда резултата. Няма да е по-различен от предните месеци.
Две черти. Две! Цели двееееееееееееееееееееее!
Иде ми да крещя.
Седнах. Изпотих се. Сърцето ми се качи в гърлото.
Не. Не може да бъде. Това е шега.
Пак погледнах.
Чертите си стоят. Не една - две са. Двееееее!!!
Искам целия свят да разбере за моята радост. За моето объркване. За моето пробуждане. За закъснялата пролет разцъфтяла в тялото ми. Очите ми са предатели. Тичам при таткото. Пуснах му теста в ръцете.
- Това ми се струва познато! Хехехе, хвана май последния влак.
Плачем и двамата. От объркване, изненада, щастие.
Да му се и не види!
Дядо Коледа раздавал и подаръци под прикритие.

4 коментара:

  1. Вечи, радвам се за теб! Твоето пролетно цветче стана твоето есенно плодче, да е жив и здрав Елиас и много да те радват и тримата!

    Толкова познати емоции описваш... хубаво е, когато нещата завършват добре. Защото депресията не е хубаво време за зачеване.

    ОтговорИзтриване
  2. Настръхнах...както настръхвам и когато гледам снимките ти. Сякаш се пренасям в друг свят...приказен...пълен с феи и ситен блещукащ прашец във въздуха, с мирис на мокра трева и мед...с пеперуди и цветя. Хубавите неща се случват на добрите хора, Бог(Дядо Коледа) решава кога да ни даде урок или награда! Радвам се че Елианс радва семейството ви и сега се чувстваш пълноценна!

    little_sweet_didka

    ОтговорИзтриване
  3. Насълзиха ми се очите докато четях ...

    ОтговорИзтриване
  4. ох, вечи, каква любов и красота във всяка дума! и моите очи се насълзиха и усетих малка частичка от теб в себе си. прегръщам те!

    momo

    ОтговорИзтриване