неделя, 16 ноември 2008 г.

Съдебно решение - Осъден на живот

Бях си пожелала да родя пак във вода, да е по възможност преди термин, да е през нощта и да мине бързо.
Да, ама не!
Поредният досаден наемател не желаеше да напуска топлия уютен апартамент на мама. Вече 10 дни просрочваше датата за излизане.
Най-големия ми кошмар в мислите ми се случваше на живо. Спомням си много добре болките на предното предизвикано раждане и просто ми се убиваше желанието да раждам. Тези 10 дни се сториха най-дългите и напрегнати в живота ми. Големите деца бяха толкова нетърпеливи вече, че още от 1 септември заврънкаха братчето си да излиза. След деня на термина - 15 семптемри, настана ад. През 5 минути едва ли не идваха да ме питат няма ли да се ражда. Кога единия, кога другия, кога и двамата заедно. Галеха ми корема, приказвха нежно на братчето си, обаче то не даваше никакъв чатлак, че иска да излезе по-рано на белия свят.
Така че се наложи да предизвикат раждането.
Най-напред се оказа, че първото хапче не хвана дикиш. Следобяд ми дадоха втора порция с двойна доза. Тя задейства машината, но докато си заемах удобни за мен позиции, се оказа, че уреда отчита невярно сърдечната дейност на бебето и изпаднаха в паника, че му падат тоновете по време на контракция и май ще се наложи да режат В един миг се усетих, че това не са тоновете на бебето, а моята сърдечна дейност и за да им го докажа се наложи да лежа 1 час и да държат електрода на корема ми да отчита вярно. Не ме питайте как изкарах тоя час.
Накрая се съгласиха с мен и ме пуснаха във ваната. Влязох в нея с 4 см и след около час вече имах пълно разкритие. Е, да, ама не! Пукнаха ми мехура уж да приключваме последната фаза, обаче... остаряващата тъкан на шийката си каза своето - сви се обратно на 8 см. Като капак на всичко точно тогава доктора ми каза, че не поема риск да се повтори случката от последното ми раждане и затова ме извади от водата. Точно тогава пък започнаха напъните.
Е, да, ама не!
Акушерката ми каза да не напъвам, за да не се сцепи шийката и да се наложи да ме кърпят. Как се понасят изпепеляващи болки, при които цялото ти желание е да напънеш, а да не ти разрешават?
О, А, О, А в различни тоналности, докато не заприличаха по едно време на провлачена добруджанска песен. Резултатът е, че 2 седмици след това нямах глас. В това положение изкарах може би час и силиците почнаха да ме напускат и взех да се моля да свършва. Дотогава можех да стоя както си искам, но оттук нататък ме накараха да лежа и през 2 контракции ме бърникаха да ме разширяват. Заприличах на разчекната пуйка за Деня на благодарността.
Стигна се дотам, че при контракция бебето слиза в канала, но в почивките отскача нагоре и не ще да се вклини. Решиха, че проблемът ще се реши с един катетър, защото колкото и малко количество урина да се събира, играе ролята на еърбег и пречи на бебето. Та си представете само гледката! Няма нищо по-женствено от една разчекната пуйка с катетър между краката, избрундена до малиновочервено и дишаща като парен локомотив. Просто приказка!
Оттук нататък дойде великия момент - с 3 напъна човечето беше извън борда, но... синьо посивяло.Скорострелно рязаха пъпната връв и го сложиха под кислород. Докато изплаче минаха може би 2 минути в моите очи. През това време аз бях между ада и рая. Чувствах се въздушна и трепереща от изтощените мускули. Като му чух гласеца, нямах желание за нищо друго освен да го гушна.
Но ... трябваше да изчакам да ме прегледат и чак тогава да му се нарадвам. С разкритие все още 9 см аз родих без нито едно охлузване и разкъсване. Бебето се оказа после с малка главица - 35 см, но за сметка на това широк гръден кош - 37 см. Часът беше 21,15, денят - 25 септември.
Вече дори имам сили да се смея над този кошмар.

Майната му, важен е резултатът, а той си заслужава отвсякъде

Няма коментари:

Публикуване на коментар