неделя, 16 ноември 2008 г.

Приключения между бели стени и миризма на дезинфектанти

Всичко започна с оплакването ми, че съм опипала възелче. Отидох на лекар и след изнервящо дълго чакане (че бяхме без час) чух диагнозата абсцес на дупето и наложително спешна операция. Питам може ли амбулаторно, а той - не, в болница под пълна упойка.
Някой все едно ми дръпна килимчето под краката.
Обадиха са по детските клиники, да разберат в коя ще ни приемат, защото го кърмя и дали ще има легло за мен. Разбрахме се дори да ни чакат в приемното на клиниката и да заминавам да стягам багажа за болницата.
Хоп-троп и сме в приемно. Установиха, че наистина ще се оперира, но няма да е още днес, ами го включват на следващия ден в плановите операции. Решават да му включат антибиотик и за целта им трябва венозен източник. Къде-къде - слагат ги на главата.







Преоблякоха го с техен екип и в един миг се оказах майка на мома с китка в главата. Точно така изглеждаше милия, облечен в розови ританки и абокат, налепен с хиляди лепенки и хиляда кабела и маркуча по главата.



Веселото почна на другата сутрин - разрешиха ми да го кърмя до 8 ч. Ама никой не ми казва, че той е включен в списъка като последна от общо 6 операции и че ще чакам до 14, 30 ч преди да ни извикат в предоперационна. Можете просто да си представите ада, през който се наложи да мина през тези часове.
Le roi est mort! Vive le roi! Да живее негово величество Биберона! Държаха го включен към банка с глюкоза и натриев хлорид, за да не ожаднявал и огладнявал. Те просто не са виждали озверяло от глад бебе
Иска да ме гушка, замирисва му на мляко и с боен индиански вик Хаам! се хвърля отгоре ми, ама напразно. Аз рева, че не ми дават, той реве, че не му давам... Ад ви казвам!
А гърдите ми напращяли, плачат само за помпата. Обадиха се до родилното да им кажат, че ще се кача да се изцедя при тях. Ами как да го оставя милото ревящо и гърчещо се в ръцете на някоя от сестрите?
Фанелката ми подгизна, вмирисах се на мандра, обаче го гушкам и рева. Най-накрая ни извикаха за операционната. Едвам изтраях да го вкарат вътре и тичах до родилното да цедя. Напълних две шишенца от 80 мл ама с електрическа помпа Вече олекнала се върнах в предоперативна зала, където чаках да го извадят. Разбрах, че трябва да му дам най-напред чай (или вода) за да се проследи сукателния и гълтателен рефлекс и тогава да му дам мляко.
Та нашето малко момче няма вече девствен стомах - то не беше чай, то не бяха обезболяващи сиропчета...
Мислех си, че ада вече мина, но не би. Детето от болки ми разрани зърната - хем го гони глад, хем иска да дъвче за успокоение. Кога яло, кога не яло... Абсолютна каша е състоянието и на гърдите ми - не знаят вече колко да произвеждат. Целия зор от дните преди това отиде на вятъра.
Но... цялата история си има една положителна страна - оказа се, че това е причината мъника да не наддава добре. Изписаха ни 3800, което е още 100 гр отгоре. Вярно, че не само от мен, ами и системите с глюкоза си казаха думата. Тъпкаха го и 3 дни с венозен антибиотик, след което го спряха, защото температурата му си беше нормална. Раната е отворена и при всяка смяна на пелените трябва да го мия на силна течаща струя и да му слагам едно мехлемче, което му дадоха

1 коментар:

  1. Ужас! Но ти си голям човек и разбираш, а малкото ангелче :( !

    ОтговорИзтриване