събота, 10 май 2008 г.

Майска змейска приказка

Имаше едно време един змей. Ама мъничък змей. Той се казваше Никодим. Имаше си двама братя. По-големи от него. Доста по-големи. Пред тях Никодим изглеждаше като джудже. Ама той си беше и млад. Имаше още много гори да подпали и много агнета да изяде, докато настигне братята си. Доскоро не знаеше дори да лети. Добре, че беше Ането от дъждовното царство, та му показа как става тая работа с крилете. Никодим дори не можеше да си ги разтвори като хората. Откак се научи обаче, не се спираше на едно място. Братята му взеха да се притесняват, че някой ден няма и да се върне. Не знаеха колко бяха прави. Един четвъртък беше си спомням, Никодим си грабна опашката под мишница, разпери крилете си, разтръска ги хубаво, под другата мишница подпъхна една дисага с провизии, почеса рогчетата на главите си (как, не знаехте, ами Никодим си имаше 3, цели 3 глави) и потегли. Не знаеше накъде ще го отвее вятъра, но го беше стегнала шапката (пардон, рогчетата) и реши да види малко бял свят. Престраши се и полетя.Летя си Никодим над села и паланки, та взе, че прелетя и над една малка полянка, оградена с малки ниски хълмчета. Мислеше си :”Тамън достатъчна за голямата ми опашка. Ще взема да поседна малко да отдъхна, че много път пролетях и крилата ми взеха да сдават багажа”.Речено-сторено. Приземи се той на малката полянка. От многото летяне на високо му беше станало студено и той реши, че може да си накладе огън. Видя той в ъгъла на полянката една купчинка дръвца и главата, която отговаряше за огньопаленето влезе в действие.Добре, обаче от висотата на змейското си достолепие, таз точно глава (падаше си малко късогледа) не беше различила, че таз купчина дърва не е просто купчина, ами колибка. Малка изтърбушена, но все пак колибка. В момента, в който от единия край взе да се надига пушек, от другия край настана една крамола, че късогледата огньопалеща глава взе да се пули и се надигна. Обърна се към другите си посестрими и рече: „Долу става нещо, ама нали недочувам и недовиждам, я вие проверете какво е.” Една от другите глави, която си падаше суперчуваща, супервиждаща и полиглотка, се наведе надолу да провери за какво иде реч.Долу в ниското, при купчината дърва, която беше малка изтърбушена колибка, скачаха и врещяха две малки деца. Писъците им бяха на някакъв странен език, който след малко размишления полиглотката успя да разпознае, че е древнотевтонски с малко западно пропаднало диалектно звучене. В крайна сметка от виковете успя да схване следното:- Ей, ти змей-горянино! Да ни оставиш къщата намира! Кой си ти, че си позволяваш да палиш чужди имоти, а? За какъв се мислиш?Никодим седна от изненада на земята. Ако се беше случило това преди няколко месеца сигурно щеше да повика братята си на помощ, но след толкова изпитания по пътя дотук, той успя само да се изненада. Ха-ха, някакви малчугани да му се репчат и да му налитат на бой, без грам страх от неговото змейско и многолетно, но все пак младежко достолепие. Ха-ха, змея започна да се търкаля по полянката наляво и надясно.В това време малчуганите гледаха втрещени лудешкия танц на Никодим. Не бяха виждали никога през живота си змей, да не говорим, че някак си не можеха да си представят страшилище от този калибър да се тръшка от смях, да бълва огън и да им говори забравения от всички хора диалект.Малките човечета бяха зарязани в гората от баща им, заради новата му жена – злата вещица, разплутата дебелана Брунхилда. Те успяха със собствени сили да се преборят за оцеляване в гората и сами си построиха къщичката, която в очите на Никодим изглеждаше на купчина сухи дървета за огрев (ама само в очите на късогледата огнедишаща глава). Фридолин и Каролина се казваха малчуганите и не помнеха вече колко време са изкарали в гората. Май им беше време да ходят на училище, ама от Херцогството наблизо не можеха да ги издирят, за да се научат на четмо и писмо. След като му мина смешинския пристъп на Никодим, той реши като уважаващ себе си млад змей да помогне на малчуганите. Все пак им беше изгорил къщата, пък била тя и съборетина.Събра сухи трупи от околността - все пак от горска местност се очаква да е пълно със сухи трупи, нали. Обгори сухите стърчащи клони, тъй като не разполагаше с ренде и накара дечурлигата да потърсят материал за свързка. Те, съответно поназнайващи кое как става, хукнаха към близкото тресавище да събират папур и тръстика.Набързо вдигнаха къщенце за чудо и приказ. Така е, като се хване на работа един малък, но вече сплотен отбор. Малчуганите се радваха и нямаха търпение да влязат да пренощуват в новия си дом. Както се вика - всяко зло за добро.Старата купчина, пфу, т.е. колибка, се превърна в един хубав лагерен огън, където седнали тримата, се разприказваха на сладка приказка и посрещнаха нощта.Бавно и постепенно, изтощени от работа и преживелици, всички захъркаха, сгушени един в друг около гаснещия огън. В сладкия си сън нашите герои не забелязваха прииждащата беда.Съгледвачите от кулите на замъка на Херцогството бяха забелязали прелитащия змей и мястото на неговото обитаване, бяха съобщили своевременно на Херцога, негово мръснишко Достолепие, който веднага прати потеря да му доведат този непознат натрапник, нарушител на спокойното и разрешено само за ястеби и орли високо въздушно пространство. Унесени в сладък сън, Фридолин и Каролина сънуваха най-прекрасните си сънища от години насам. Топлината на огъня, мекотата на нежната майска вечер и сладкото прохъркване на Никодим им помагаха за целта. Толкова бяха щастливи, че не искаха да се събуждат. Бяха забравили какво значи да летиш насън, да хапваш на постлана трапеза от блюда и с прибори, да се въргаляш по чисти чаршафи и да плуваш в пухени завивки.Съновното им щастие обаче не трая дълго. С първите, облизващи небосклона, пурпурни лъчи на слънцето, се дочу далечна тупурдия. Това беше потерята на негово Мръснишко Достолепие Херцога. От толкова много несмазана ламарина по тях, нямаше начин да се промъкнат тихомълком до набедения престъпник.Змеят размърда чуващата си глава и разтърка очи. Не можеше да разбере какво става и кой причинява тази шумотевица. Опита се да се надигне, но посестримите му все още спяха дълбок сън, особено злечуващата. Тогава му хрумна идея. Прошепна в ушите на Фридолин и Каролина да станат и да погъделичкат другите му две глави. Децата, сънени и леко недоволни, станаха и се навряха под спящите глави и почнаха да драскат с цели ръце по люспите под брадите им. Чуващата глава ги беше посъветвала точно там да пипат, че това беше много потайното гъделичкаво място на змея. Нямаше и минута откак упражниха рано сутрин на гладно този тежък физически труд, защото не беше хич лесно да гъделичкаш змей, и сънливите глави на Никодим се надигнаха. Малчуганите се пльоснаха изтощени и почнаха да си мислят за закуските от сънищата им. Стомасите им вече стържеха от глад. В този момент разлютяна, че са я разбудили по никое време, огнената глава на Никодим се надигна и изръмжа лекичко по посока на шума. Тя хубаво изръмжа лекичко. Ама какво последва, никой си нямаше и на представа. Дори малчуганите. Заедно с ръмженето се появи дим, всичко стана мъгливо и от устата на Никодимовата глава се появиха леки, игриви пламъчета. Главата се надигна, прозя се, че беше още сънена, избълва още известно количество пушек и заиграха няколко пламъка навън. Потерята на Негово Мръснишко Достолепие се вкамени. Както се бяха юрнали да нападат и превземат, така застинаха като каменни статуи. Ни напред, ни назад. Ако знаеха какво ги чака, сигурно щяха да си плюят моменталически на петите, но краката им бяха станали оловни и не можеха да помръднат. Никодим се надигна. Тялото му вече беше събудено. Трите глави бяха в бойна готовност. Никак не обичаха изненади от засада. Oще по-малко от някаква сбирщина пишман войници, дето си нямаха и понятие как се бори змей. Или поне Никодим си мислеше така. Потерята още не можеше да се окопити от пушека на змея и хукна да бяга обратно към замъка. - Ха, ще бягате, а! – рече си Никодим. Вече му се приигра на гоненица. Обърна се към малчуганите, които скрити под един храст наблюдаваха сценката, и им рече: „Скачайте на гърба ми, ще пада веселба!” Децата нямаха нужда от подканяне. Кога друг път ще им се случи да се повозят на гърба на змей. При това триглав. Войниците бяха набрали вече малко преднина. Никодим беше вече в много приятно настроение. Въртеше кръгчета над потерята, пускаше по малко пушек и огън, пак въртеше кръгчета.
(следва продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар