петък, 9 май 2008 г.

На детството раздърпаните панталони
опитвам да закърпя.
Изплъзна се.
Ръцете празни висят във въздуха.
Избяга.
Промуши се през миглите
като прашинка слънчев смях.
Опитвам да го стигна.
Препъвам се.
И падам.
Да стана?
Няма да го стигна...
На хоризонта виждам хвърчило полетяло.
Сълзите ми тежат...

Няма коментари:

Публикуване на коментар