четвъртък, 8 май 2008 г.

Просто жена

Навън е тъмно. Изключително тъмно. Точно пред разсъмване.А птиците са пощурели. Цвърчат, сякаш днес е последният им ден.Не мога да спя повече. Те ме викат при тях. Да попея, да литна. Да ми пошушнат тайни неща. Да ми покажат тайни неща.Да ми попеят тайни неща... Не усещам тялото си. Нося се на приливи и отливи из тъмното. Гласове ме привличат и дърпат в различни посоки. Тайни посоки. Не съм цяла, а съм цяла. Истинска, жизнена. Попила соковете на живота, тайните на птиците. А те щастливи, че са попили моите тайни. Цвърчат. Неистово. До оглушаване. До разбуждане. Клюкарки!Кое му е тайното? Цялото село разбра. Не, на цялото село птиците.Добро утро, мила моя!Слънцето ме поръси с медна роса по миглите. Миризмата на кафе ме залива цялата. Вече съм цяла. Не птиченоистинска. Просто цяла и истинска.
Просто жена

1 коментар:

  1. Кате, ти никога не си просто жена. Сещаш ли се за онова определение: womanly woman? Нещо като жена на квадрат!

    ОтговорИзтриване