четвъртък, 15 март 2012 г.

Размишленията на една тиква




Тиквата си лежеше тихо и кротко на рафта и се беше впуснала в мечтания. Мислите и прелитаха над цялата кухня, подскачаха край бурканчето с канела, купата със захар, купата с брашно и топлата фурна.
Тиквата си мечтаеше за тиквеник.
Или по-скоро как ще я приготвят на такъв - да я обелят, да я настържат, да я препекат и да я подредят в тънкоразточени кори, да я посипят със захар и канела и да я запекат в топлата фурна.
А какъв аромат щеше да се носи после из цялата къща....
В този момент в кухнята влетя Пепеляшка и я грабна от рафта. - Леле, какво нахалство! - си помисли тиквата. - Как може това момиче, уж го хвалят, че било учтиво и добре възпитано, да влети така и да ми прекъсне мечтата. Амаха!
Докато си мърмореше така под носа тиквата, беше отнесена от Пепеляшка на двора, където вече я чакаше феята-кръстница.
Сложи я на калната студена земя, а тиквата беше на върха на възмущението си.
- Какво е това безобразие! Какво си мислят тия двете. Докога ще се подиграват така с чувствата на една тиква! Ще се пръсна от яд, да ме цапат с кал и да замърсяват прекрасната ми оранжева и лъскава кора....
Докато беснееше и се пенеше, феята-кръстница вече беше изрекла заклинанието и бавно и постепенно тиквата започва да нараства, гласа и да изтънява и в един миг ... вече не беше тиква, а прекрасна златна каляска.
Тиквата продължаваше да се пени с изтънялото си гласче, но възхитения глас на Пепеляшка я свали на земята и тя започна да се оглежда и за нейно най-голямо учудване взе, че се хареса в новия си външен вид.
Някъде назад в празната и каляскена глава беше зарязана мечтата за топъл дъхав тиквеник

Отговор на "Предизвикателството на издателство "Точица"

Няма коментари:

Публикуване на коментар